vega666 (Младен Мисана)
1688 14405
14.11.2019 г., 12:55 ч.  

Тополи 

  Поезия
1887 25 16

Надвесени мои тополи,
как шепнете скрито в нощта,
във ромон неспирен прибоят
на вашите дни отшумя.  

Как с топли очи ме следяхте
тогава, по дългия път
и колко тревожно мълвяхте
за моя безлик кръстопът.  

Когато повяваше вятър
през вашата стройна снага
превръщаше мигом листата
в моменти от мойта съдба.  

От вас ми остана покоят
на онзи - нестигнат възход,
и нежната болка да вярвам
в един отминаващ живот.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно стихотворение! Някак ми звучи като стиховете на Есенин, може би заради мелодичността и финия ритъм.
  • Колко нежна болка. Възхитителна, светла и чиста. Такива чувства си струва да се описват. И да се пазят в сърцата. И да се живеят.
  • Благодаря на всички коментирали, оценили и поставили в Любими стихотворението ми "Тополи" - програмното стихотворение на детството ми.
    Специална благодарност и на теб, Силве, че коментира тази вечер и постави в Любими този стих!
  • Силно въздействащо стихотворение.
  • красиво е!
  • "и нежната болка да вярвам
    в един отминаващ живот."

    Да вярваш в отшумялото начало
    било любов, късмет или пътуване,
    това е като да запазиш цялост
    усещайки парчетата си чужди.
    Да замълчиш отвън, а в тебе крясък
    бодливите ти истини да свързва
    в несигурните замъци от пясък
    гаранция за сигурност във бъдеще.

    Благодаря за замислящата поезия!
  • Респект, приятелю!
  • Красива творба! Поздравления, Младене!
  • Ето че ме връщаш към оня период на българската литература, когато символизмът придаваше романтичен привкус.Поетите не бързаха да"строят петилетки",а поезията звучеше мъдро и песенно!
    Поздравления, Младен!
  • Прекрасен стих, пълен с носталгия по отминалите надежди и мечти. Поздравления великолепно изпълнение!
  • Нежност, красота... и още много чувства си вложил в този стих, Младене! С удоволствие се потопих в него!
  • В думите ти усетих повея на тополовите клони като шепот от изминали години. Много силна връзка между образност и
    закодираната в този напевен текст авторова идея, Младене!
    Удоволствие беше за мен да прочета! Браво!
  • Много красив стих! Хареса ми тази специална връзка между природа и душа, с усещане за чисто приятелство и сливане в житейския път, закрила и отдаденост. А тъжната нотка подсилва емоционалното обвързване, защото когато боли, тогава чувстата са най-истински! От сърце те поздравявам!
  • Тополата е много интересно дърво-То е символ на духовното развитие у човек и неговото лутане в дебрите на живота!
    Тополите са философски жилки на осъзнатост и възприемане!
    Творбата е свързана индиректно с пътищата на автора или на негов близък, познат, роднина!
    Защото тополите са пряк израз, с полимерната и емоционална рамка, в творбата....
    Още с първите строфи, които са изометрични се долавя, меланхолия и тъга, които са сякаш сбогуване с нещо и с някого?....
    Вторият куплет е сентенцията и вникването в творбата-пътят, който е преходен и многостранен, защото кръстопътят е онова лутане и безволева рационалност!
    Третият куплет е низ от съдба, моменти, спомени, преживявания, сякаш листата са олицетворение на живота, а дървото е с онзи корен стъпил здраво в почвата, където листата са броеница на години и времепоказател...
    Последната част е свързващата част на останалите части, тя е обединител и спойката на творбата-"От вас ми остана покоят, в един отминаващ живот".

    Браво Младене!
  • Класика!
  • Много ми хареса.
    Поздравявам те, Младен.
Предложения
: ??:??