Надвесени мои тополи,
как шепнете скрито в нощта,
във ромон неспирен прибоят
на вашите дни отшумя.
Как с топли очи ме следяхте
тогава, по дългия път
и колко тревожно мълвяхте
за моя безлик кръстопът.
Когато повяваше вятър
през вашата стройна снага
превръщаше мигом листата
в моменти от мойта съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация