Един стар със стар,
Но топъл спомен в жар.
Заключих в ума си,
Приех го като дар.
В миг съдбовен
Омая ме едно лице.
Не беше многословен,
Но как открадна моето сърце?!
Приех задръжките с насмешка.
За морал отдавна не говоря.
Нима за хората е грешка
За щастие сърце аз да отворя.
За допир нежен не милея.
Ще бъде повече от грях
За среща нова не копнея,
А може би и чувствам страх!
© Deya Всички права запазени