Преди да тръгнеш, беше си отишла!...
Самотен гледах следващия залез...
От люляка на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро, на парцали…
Покриваше задъхано душата,
застилаше неизвървяни друми...
Мълчаха птиците по дървесата
и обезсмисляха се всички думи...
Щурците също млъкнаха смутени.
Целувките от вчера не боляха.
Ненужни, неуместни и студени,
във мрака спомените се топяха...
Това бе всичко!...Нейде в тъмнината
проплака птица, много закъсняла
и писъкът разкъса тишината -
финал достоен за една раздяла!...
© Роберт Всички права запазени