valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
19.02.2015 г., 23:02 ч.

Това, че... 

  Поезия
372 0 2

Когато ме покрият с черна пръст,
кой грях ще ми простят от греховете?
Това, че не направих с пръсти кръст
или избрах за своят син да светя?

Това, че нямах собствен дом,
а спях в една отключена килия?
Това, че аз не станах гном
когато преуспяващи са тия?

Това, че всеки ден шептя
името на моята Родина?
Това, че се бунтувам , а мълча
пред днешната реалност и картина?

Това, че вярата е сън
от който ме събуждаха сълзите?
Това, че искам, а не съм
онзи покорител на мечтите?

Това, че примирявам се почти
с това, че днес, ще се повтори утре?
С това, че болката личи
по вече остарялата ми мутра?

Какво ще ми простите? Тишина.
Няма право никой да прощава!
Наднича през прозореца Луна,
и светлинката слаба, си ми дава...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силен размисъл!
  • "Какво ще ми простите? Тишина"
    Всички сме грешни ,'"с това, че днес, ще се повтори утре"
    Реално и тъжно! Поздрав!
Предложения
: ??:??