petka-spagetka
179 152
22.03.2007 г., 18:58 ч.

Това ни остана.. 

  Поезия
740 0 7

И днес ми говориш красиво
със думи макар и измислени.
А сърцето във мен се е свило,
защото виждам очите неискрени.


Правиш кратка пауза,замлъкваш..
Забелязваш, че гледам печално.
Две сълзи отронват се мълком
от лицето ми бледо, овално.


Ти мигом ставаш от масата
и засвирваш нежна соната.
На пианото празна е чашата,
а вън се къпе залез в позлата.


И тъй оставаме двамата страдащи.
Помежду ни май има преграда.
Заваля. Виж капките падащи...
Туй е нашата сетна награда!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??