Красив сезон е пролетта. 

Събужда се Земята стара.

Поникват дъхави цветя,

снегът потъва във забрава.

И ето в нашата гора

с настъпването на пролетта,

събуди се рошава Мецана

от слънце сутришно огряна. 

Погледна с обич към мечето, 

с радост затуптя сърцето. 

Ще бъде майчица мила,

ще бъде негова закрила.

Тази топчица красива,

снощи бе си тя родила.

И сега си мисли как

да възпита тоз юнак. 

— Искам да е работливо!

Дружелюбно, услужливо!

И добрички за награда,

много туй ще му приляга!

Тихо тя го приближи.

Нежно почна да ръмжи.

— Хайде, Мечо, ставай вече-

ще те водя на далече.

Чак до селския пчелин

ще разходя моят син. 

С мен мед да пояде, 

бързо той да по расте. 

А меченцето сънливо, 

се протяга мързеливо. 

Още много му се спи, 

хич не иска да върви. 

Близо до домът им тук, 

кълвачът прави :Чук-чук-чук!

Той от работата си разбира,

цял ден чука без да спира.

Още рано от зарана

Тук на горската поляна, 

в малки борови кори

билки катеричката суши. 

И нали ни е чистница

тази мъничка умница, 

къщата си изчисти

и килера подреди. 

А в росата трева

Зайо Байо се успа. 

Него много го мързи

до обяд ще си лежи. 

Костенурката добра, 

сладко вари от трева. 

Много вкусно за ириса, 

стигна чак до Кума Лиса. 

По-голяма глезла няма-

скрила се е от Вълчан, 

че той много я задиря

и кусури все намира. 

Там в стария Балкан, 

Кумчо Вълчо пак е сам. 

Броди нощем без да спира, 

денем пък от глад при мира. 

Мама Ежка, от зори

новия си дом реди. 

В двора малките ежлета

се катерят по въжета. 

Ежко тръгна към реката 

с раковина във ръката. 

Много иска да помага, 

туй на него му приляга. 

На пътеката отпред, 

Баба Мравка се при пича, 

а зад снобче от трева, 

мъничко мишле наднича. 

Невестулка та красива, 

мекичко гнездо си свива. 

Тук сред пестрите цветя, 

малки ще роди и тя.

Върху мъх и теменуги, 

гледа някой и се чуди - 

това мъничко детенце

е красивото сърненце. 

Край поточето в гората

пее жабата позната. 

Тази жаба Кикирица

е естрадата певица. 

Свирят мънички щурчета, 

пеят весели врабчета. 

Туй в нашата гора, 

случва се през пролетта. 

           Магдалена Борисова 

  ( От детската книжка,, СЛЪНЧЕВА ПЪТЕЧКА ")