26.01.2018 г., 13:44 ч.

Това сме ние 

  Поезия » Любовна
642 2 4

ТОВА СМЕ НИЕ

 

Животът е променлив вятър, а вятърът – това си ти!
Очите ти ме заразиха със тъжни есенни мъгли,
които крият  хоризонта, и слънцето, и ме е страх,
че мога да настъпя цвете, а цветето - това съм аз…

 

И ме е страх да не изгубя онази нежност от света,
която ражда пеперудите, и ме е страх да не умра
преди да те целуна по косите, преди да ти подам ръка,
но най-ужасно се страхувам, да не умра преди да се родя!

 

Смъртта не би била трагична, повярвай ми, не би била,
ако не убивахме кокичета, с които кичим пролетта…
Ако пораствахме достатъчно, до клона на едно дърво
да оставим червейче в гнездото, да оставиме едно добро…

 

Под синия балон са сгушени хиляда хиляди неща…
Големите показват пътя ни, а мъничките - любовта!
Страхувам се! Мъглата гъста все още хоризонта крие,
но изчезне ли веднъж ще видиш, че светът - това сме ние!

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??