Обичаща, дръзка, такава ще бъда!
Нима не усети огъня в мен?...
Във твоите стъпки
опитах да стъпя,
но рани дълбоки останаха в мен.
Добра или лоша,
прощаваща, бродех
и търсех спасителен остров за нас...
Обожание носех,
разпръсквах надежда,
в сън и омая дните редях...
Любов и копнежност...
С вяра и нежност
сърцето безумно за тебе тупти...
Душата ми в огън,
пулсът ми в хаос,
изнизват се дните в безплодни мечти...
Не ме обвинявай!
Не съм непорочна!
Но обич в сърцето си нося за теб!
Приеми ме такава
или махни на Съдбата...
И всеки твой миг да бъде без мен!...
© Соня Всички права запазени