Лицето ми не гледай,
когато там е буря.
Гласът ми не заслушвай,
когато с гръм гърми.
Почакай да отмине
вихрушката от мене,
да грейне топло слънце
и птичка да запей.
Но пак не казвай, че това съм ,
защото е лъжа –
засмяна или тъжна,
отвънка е това.
В съня ми приближи се
и в мене надникни
като във езеро планинско
с кристална чистота.
Ще видиш чудна гледка
на дъното тогаз
и твоя собствен образ –
това, това съм аз.
© Юлия Шопова Всички права запазени