Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува,
в уиски лед се слага натрошен.
В душата ми делфините палуват.
Да заглушат досадния рефрен.
Смъртта ли? Е, това е друга бира!
И ще умреш, тъй, както си роден.
Със вик роденият, със вик умира.
Страхливецът - с плачливия рефрен.
© Надежда Ангелова Всички права запазени