дитер (Димитър)
5 0
9.10.2006 г., 13:13 ч.

Тояжката на баба 

  Поезия
739 0 11

Полюшва се до куция й крак

тояжката като махало.

Побутва времето напред.

Почива си. И продължава.

Зад хълма баба се смали

в забрадката си – черна врана.

Тояжката се просна по очи.

И повече не стана.

По тялото и лази мрак.

Окастрената й осанка се

                                     въззема,

и брули орехи – звезди

                            с гръбнак, изопнат от надежда.

© Димитър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??