За да те помня като сън,
като изпратено послание,
като случаен гост отвън
или съдбовно изпитание!
За да те помня като вик
във тишината на годините,
като един, единствен миг,
като проблясък сред руините…
Като запазената част
от зле забравеното минало,
като избухналата страст
над всичко грешно и застинало,
като спасителната гръд
за всяка болка и съмнение
и като бягството отвъд
преди самото възкресение!
И няма как да променя
това неистово желание
да те посрещам във съня,
където няма разстояния.
© Елка Тодорова Всички права запазени