3.10.2014 г., 16:18 ч.

Този, който пише 

  Поезия
706 0 14

 Ще го видите нощем да гледа звездите,

да говори на вятъра, с дни да мълчи.

Като пуснато куче, отнесен, да скита

и преснима света, с две големи очи.

И се смее и плаче, пред яркия залез,

и разтваря годините, с поглед, на две,

и от ниското, чак върховете погалил -

той умира стократно, преди да умре.


С длани две, е зает да поддържа небето

и е влюбен, до край (безвъзратно), в дъжда.

Той владее живота на тази планета

и е негов, безспорно е негов, светът.


И макар, че е често, на джоба му тясно,

има всичко, което мечтае човек -

просто, всичко красиво и всичко ужасно,

само в някакво малко, човешко сърце.

И си мисля: Обича го някой, там, горе,

и орисал (проклел го) с такава душа,

че на него, под рентгена даже, му слагат

диагноза „Хроничен синдром доброта“.


И дори да му падне частица в сърцето,

от разбитото, зло огледало на Дявола -

ще заплаче и сълзите, и стъкълцето,

ще си идат безследно, по живо, по здраво.


И понеже са негови всичките думи,

и понеже душата му диша и чувства,

ще разказва живота и ще го наддумва.

Нека после да кажат, дали е изкуство.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти наистина чудесно наддумваш живота, Рег!И го правиш по прекрасния си поетичен начин! Специални поздрави за точното диагностициране :
    "Хроничен синдром доброта"!
  • Благодаря за коментарите!

    П.П. Младене, съзнавам, че всичко отдавна е казано, но това не пречи да го кажа и аз, по свой начин. Търсенето на паралели, между моите неща и произведенията на други хора, е безпредметно. Наясно съм, че не съм нито самобитен, нито чак толкова оригинален автор - аз, като всички вас, съм продукт на времето си и тематичния поток, в него.
  • Чудесно стихотворение! Бях подготвен да го възприема, благодарение на "Самотният човек" на Борис Христов /от стихосбирката му "Вечерен тромпет"/.

    Поздравление, Радост и весели празници от мен!
  • Радост Даскалова...
  • Поредния ти хубав и силен стих!
    Поздрави от мен,Радост!
  • "С длани две, е зает да поддържа небето
    и е влюбен, до край (безвъзратно), в дъжда."
    Да, той е - творецът-хуманист...
    Поздравления за посланието и начина му на изразяване!
  • хубаво
  • Нека да е после, а сега " Хроничен синдром доброта".
  • И си мисля: Обича го някой, там, горе,
    и орисал (проклел го) с такава душа,
    че на него, под рентгена даже, му слагат
    диагноза „Хроничен синдром доброта“.

    Ох, да! Накара ме да си спомня думите на мои колеги, които ви казваха: "Шефке, ти си прекалено добра!"
  • Здрасти Рег! Чест е за мен да прочета такъв автопортрет!
  • Чудесно послание! Поздравления, Радост!
  • Много истинска поезия – ненатруфена, стойностна!Браво, Радост!
  • И си мисля: Обича го някой, там, горе,
    и орисал (проклел го) с такава душа,

    Има и такива хора. И слава, Богу.
  • Разкошен стих, Рег!
    Човешки.
Предложения
: ??:??