Този свят натежал е от страх -
за безбожници пътят е лек.
Носи кръст на вселенския крах
блудник в кожа на вярващ човек.
Този свят натежал е от грях -
под нозете земята кърви.
Затвори чужда рана и пак
към човека човечен бъди!
Този свят натежал е от смърт -
гаснат детски звезди и мечти.
Болка, гняв и жажда за мъст,
дали Бог е извърнал очи…
Този свят най тежи от опълчване
срещу вяра, език, срещу кръв
и по вълчи възпява овълчване,
в овча кожа се мисли за лъв.
Този свят, натежал от безвремие,
следва сляпо лудешкия бяг
на войни, на саморазрушение,
сам на себе си най-смъртен враг.
Ромашка, 01.11.2023 г.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Аз все още не мога да разбера защо някой, който е натрупал пари, не се оттегли да си живее спокойно живота, а натрупаното да раздаде. Някой ще каже, че това е утопия. Друг, като Джак Лондон ще напише “Изгаряща зора”. А трети - като мен, ще я прочете, и ще повярва. Всеки върви по пътя си, но след някои растат цветя, след други - бурени.