28.12.2017 г., 19:20 ч.

Трафик на идеи за влюбено живеене 

  Поезия » Свободен стих
512 0 0
Той носи моята кожа окаяна
и ухае на мрак денонощен,
бавните му сълзи изтръгвам,
знам,
много мой живот е и небе
едновременно.
От болката и щастието по-голям
редува целувките с пеперуден грохот –
така разбира тишината,
затваря северното сияние между пръстите си
и ми се подарява целият,
без остатък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??