Слънцето едва показваше се над хълма,
тишината бе зловещо настанала.
Домът бе от скръб сякаш погълнат,
пазещ спомена от случилото се миналата заран.
Още пресни бяха следите от кръв,
ужасът бе изписан по стените.
Още виковете сякаш ехтят,
виковете на скръбта от миналата заран.
Една любов, превърната в рана,
една любов и невъзможна забрана
изпиха кръвта на влюбение двама,
начертаха трагедията от миналата заран. ...