Тракия моя пролетно китна!
Трякия моя - очи синьонеби!
Тракия нежна - Памук белопреспа!
И лятно-задушна прегръдка любовна!
Прероден като птица, ще мога ли
с вятъра южен над теб да политна?
Като молитва за Слънце през нощ мразовита
ще успея ли с теб да се слея?
И с аромат от цветя в начало на Май
възвисен и пречистен, приседнал във сянка
под песни на славей вълшебни
ще отпивам отново от виното твое,
любима приятелко, Тракия моя,
от поет неизвестен наречена Вечност.
© Ангел Милев Всички права запазени