Нощ. Звездопад от транзитни луни –
празни и пълни догоре.
Някъде някой самотник не спи,
втренчил пак поглед нагоре.
Падат догарящи лунни мечти,
тихо нощта прекосяват.
Рой метеорни потоци луни –
бързо с тъга отминават.
С поглед самотникът сякаш брои
своите спомени бледи.
Всички луни са отминали дни
с малки, големи победи.
Но изведнъж появи се звезда –
ярка, искряща и бяла.
Тъжните спомени тя обузда
вяра за утре довяла.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени