"мечтал съм да ти бъда куче, любима книга, гривна, шал..."
Г. Константинов
Въздъхват разораните нивя.
По вените им плъзва смугла вечер.
Мен вихър или клюка ме отвя,
дори от мисълта ти надалече.
И ако гръм пропадне изведнъж
ще стъпче само сенчицата бледа
на туй момче, приумица и мъж,
когото ти прегърна за последно...
И дълго ще мълчи с изплют език
сърцето ми, макар че още искам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация