Трепет в очакване

Виждам те и там стоя,

вцепенена без да мога дума да промълвя.

Поглеждам твоите тъмни и нежни очи,

сякаш в тях виждам безбройните си мечти.

Копнеж да те докосна заражда се в мен,

но да помръдна не мога,

защото ти всъщност си тъй невъзможен за мен.

Усещам как потръпвам само при мисълта за теб 

и чувам гласа ти в главата си, по-сладък от мед.

Искам поне за миг да усетя твоята топлина,

твоите пръсти да се съюзят с моите точно сега.

Вървя по улиците и виждам само твоя лик 

и припознавайки се в теб, сърцето ми спира за миг.

Надежда ме обзема, че това наистина си ти,

но, уви, съдбата е решила, че ти за мен не си.