Сгушена дълбоко в тишината,
свещ със пламък тих блести.
Хвърля сенки топли тъмнината,
рисува път в блуждаещи очи.
Поглед скрит тъй тайно в мрака,
с друг до него поглед мил,
копнеят, тръпнат, плачат, чакат,
тих дързък шепот дланите увил.
Докосвам с пръст косите плахо,
с пръст докосваш моите коси.
А онзи стон тревожещ, плашещ,
нека легне да поспи. ...