Дали сълзи е ронило небето?
Тревата във сребро блести.
Дали, че зеленеят вън дървета
звездици греят в две очи.
Очите топли на едно момиче
загледали се в други две.
А значи ли това, че го обича?
Очите питат на момче.
И тръгват по посока - накъде ли?
Прегърнати се знаят те.
В градинката за миг, за малко спрели
и той откъсна ѝ лале.
Край тях аз стъпвах мъничко смутена.
В мен спомен лудо затрептя!
Той върна ме в отминалото време
с лалетата и нежността...
© Ани Иванова Всички права запазени