Трепетлика
Като те чакам,
съм в нерви цялата-
истинска трепетлика.
Душата ми
става бяла. Тя
като дете те вика,
разплакано от страшни сънища.
Зове те в тъмното.
Вземи ме в скута си,
по твойте пътища
не гладки- стръмните.
Грабни ме цялата.
Ще те последвам
като омаяна.
Ще ни е трудно? О, нека-
та от любов съм аз, замаяна!
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени