2.03.2014 г., 15:14 ч.

Трети март 

  Поезия
5.0 (4)
938 0 2
Пет века кървиха венците
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро
сякаш екота сбираха бавно.
Онзи екот, след който ще съмне
и хомотът на робство ще падне.
И дойде тази дата свещена
с много кръв и сълзи напоена.
И народът задрямал прогледна,
и усмивки народът зачена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
  • Полудялото чувство на мрака с изтънелия сърп на нощта е любов, дето вечно ни чака и не гасне дори в ...
  • В руините на мъничко селце, под сянката на стогодишен орех, прегърбена, с набръчкано лице, тъжеше ма...

Още произведения »