2.06.2011 г., 20:35 ч.

Трева 

  Поезия » Гражданска
1172 0 16

Ти стъпка, друже мой, тревата

и мислиш, че я победи?!

Под твоите нозе росата

приспивни песни ù реди,

 

тя слуша песните и плаче

за слънчев лъч и люляк бял...

Ти, ситият, по нея крачиш

и стъпкана си я видял;

 

тя пие нищо, нищо диша,

от мраз снагата я боли,

но вятър син писма ù пише:

до нова пролет да държи,

 

да плъпнат коренчета боси

под луднало от дъжд небе...

Тревата нов живот не проси,

когато може да краде!

 

 

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??