Ти стъпка, друже мой, тревата
и мислиш, че я победи?!
Под твоите нозе росата
приспивни песни ù реди,
тя слуша песните и плаче
за слънчев лъч и люляк бял...
Ти, ситият, по нея крачиш
и стъпкана си я видял;
тя пие нищо, нищо диша,
от мраз снагата я боли,
но вятър син писма ù пише:
до нова пролет да държи,
да плъпнат коренчета боси
под луднало от дъжд небе...
Тревата нов живот не проси,
когато може да краде!
© Кети Рашева Всички права запазени