Аз съм просто търсач във времената тревожни.
Търся онова късче щастие в дните безбожни.
И вярвам, че като мен се стараят мнозина,
за едно безоблачно утре и мирна Родина.
Животът с безбройните си нива, е тайна голяма!
Разтърсва ни здраво, понесли вината за двама.
В споделените му игри на римувано слово,
собствените романи редим грешно… отново.
Да бъдем ли тъжни? О, няма нужда! За Бога!
За остатъкът време, излишна нам е тревога!
Към нашата есен пътуват ни и телата, а и бедите.
Скъсява се лентата на живота, отброява ни дните!
Дали ще повторим или потретим романа...
човешката сага е в пореден рестарт на промяна.
Спасителят все още не е привършил с кафето,
но реди нова религия с която да ни превземе сърцето.
© Валя Сотирова Всички права запазени