vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
13.09.2006 г., 19:22 ч.

ТРЕВОЖНО МИ Е...ПЕРОТО МЕ БОЛИ! 

  Поезия
785 0 19

Тревожно ми е.
            Перото ме боли.От страх
                   душата ми, на възел
                              се  е свила...
             На думите- безплодието
                                     ми тежи,

                               че не можем
                        истински да пеем.
Защо тежи ни, слънчевия мраз.
Защо душите ни са бедни...

Онемели?
Не се усмихват и очите ни-
Така безжалостно са охладнели.
           В кръвта ни пускат корени
                                        лъжите.

        Надлъгваме самите себе си...
                                    Че можем

                                  да обичаме,
                 а за любовта отдадена,
                          сме много слепи.
Кому е нужно? Неистово
да грачим.

Като псета -
без повод да се лаем...
                  Издигаме юмруци щом
някой ни докосне,а вървим
сред хората,

не лица...
а  красиви маски.
            Спотайваме в черупката си
                                   лицемерие...
                              Вик издигаме за
                                         честност,
                        а после без дори да
                                   съжаляваме...

Издъхваме
в собственото наше его.
                                 Тревожно ми е.
                                Перото ме боли.
че между нас бездушието,
следи от тръни е посяло...

Толкова сме слепи...Че не виждаме
как то ни срами.
                                 Сега ви пиша,

                                           че утре
                    Знам...Ще се забравим!
Ще заглъхне  призивът ми-
”По -добри да станем” !
защото сънената наша  съвест
в ехиден смях ...

             На това написано,
                                ще остави  рани.



/Да ми простят,които са го чели преди изтриването/

© Веска Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оставяш ме без думи.....душата ме заболя
  • колко пъти го чета-прекрасно е!!!дори го изпратих на приятел
  • Е, ако намериш отговорите... сподели ги прекрасна метафора - "перото ме боли"
  • поздравления!
  • Призив!
    Имаме нужда от тези думи.
    Благодаря ти!
  • Ех.....Поздравления,Веси...Поздравления!Хенри
  • Умно и наистина тревожно! Нека да те чуем и по-весела, скъпа Веси!
  • Поздравления!!!
  • защо ли-защото сме пораснали-дано по-добри да станем
    поздрав и от мен
  • защото сънената наша съвест
    в ехиден смях ...

    На това написано,
    ще остави рани.
    Нужни са понякога и рани, за да не забравяме!!! За да не оставаме бездушни! Впрочем стихът ти е казал всичко... Поздравления!
  • Мила Веси, приличаш ми на една много свидна моя приятелка, която е така чувствителна, като теб. Всичко което се случва около теб оставя дълбоки следи и рани, болка до последната думичка в стиховете ти. Знам също, че тези мрачни настроения са временни, както всичко на този свят...Те не са по-силни от нас, това е сигурно. Бъди щастлива!
  • Ей,лека вечер на всички!
    Нека бъдем добри...А???
  • Невероятно силен стих!!!
    А дали ще сме по-добри, зависи само и единствено от нас самите.
    Поздрави, Веси!!!
  • Знам...Ще се забравим!
    Ще заглъхне призивът ми-
    ”По -добри да станем” !

    Няма да заглъхне, Веси! Няма! Призивът достига до тези, които искат, които са готови да отворят душите си, да го приемат!
    Много истини си споделила в този прекрасен, силен стих!
    Искрен поздрав и прегръдки!
  • Веси, разтърси ме стиха ти!
    Благодаря ти, че пишеш!
  • Веси, с много горчивина е наситен стихът ти, а любовта към хората и вярата в доброто пак присъстват, защото са присъщи на теб самата. Поздрави!
  • Поздрав, Веси! Тревожно ме размисли.
  • Даде ми повод да се замисля за много неща.
  • "”По -добри да станем” !"
    Дано не заглъхне, хубав призив!
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??