Тревожност

18.07.2015 г., 13:16 ч.

Поезия » Любовна

288 0 2

Тревожа се, че няма те в съня ми

и сянката ти вече не познавам.

Полека крета окуцял денят ми,

безсмислено във здрача се стопява.

Безсмислени звезди студено греят.

Свирепа е луната като куче.

Без теб е странно даже, че живея ...

(Не вярвам нищо светло да се случи...)

Но чакам знак по вятъра да пратиш -

писмо едно - по пухче от глухарче.

Напразно чакам... мислите сакати

тежат като олово и нагарчат.

Сега се казвам "ничие момиче"

и спомена затворих. Бисер в мида.

Ако поне за миг си ме обичал,

ела поне в съня ми да те видя!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

limeruna (Йоана)

2015-07-18T22:35:00+03:00

Поздрави и от мен! Стихът ми хареса, особено тук - „Полека крета окуцял денят ми,/безсмислено във здрача се стопява“, и тук - „Но чакам знак по вятъра да пратиш -/писмо едно - по пухче от глухарче“.
Самодива (Вики)

2015-07-18T14:29:08+03:00

Хм... а дали те заслужава!Поздрави!