Казват, времето лекувало, дали,
а виждали ли са в пустиня да вали?
Отмивала се болката, ако облееш я в сълзи,
забравял си горчивото, ако те галят често слънчеви лъчи.
Минава година, Земята се върти,
аз обаче не вярвам... дали?
Дъждът допълвал морето,
а аз празна умирам... уви.
И каза ми някой, че друг огън ще гори,
аз не усещам, треперя... дали?
Прошепваща болка кънти,
няма те още, уви...
Неусетно календарът изброи две, откакто сме сами,
на мен ми се сториха десет, уви...
И пак някой ми каза: "момиче, я спри!",
а сякаш крещеше: "хей, още поплачи",
ех, удавих ги вече тия очи...
а тебе още те няма... уви...
И друг дойде и каза: "и други ще има", дали?
Втора година все тук ме боли...
И ето, днес трета измина... не било век, а година,
само още една към цялата тази дузина...
И седя, и те чакам вкъщи, уви...
ще се върнеш, знам... дали?
© Авелина Всички права запазени