Да те изпратя в три през нощта
и самотно в кухнята да приседна.
Да си направя кафе след това
и към мрака вън да погледна.
Да размишлявам върху тази съдба
и вечно причини да търся,
как така тя с теб ме събра,
а всъщност сама ме прекършва?!
Да преливат очите ми в сълзи,
а устните в ъгълчетата да се усмихват.
Да знам, че ще се върнеш същият
и с тази мисъл болката да притихва. ...