И светлината все е по-оскъдна,
лъчите падат косо, на верев
и всеки сън от лятото – несбъднат,
затварям в раковина – от седеф.
Забързано успях ли да прегърна
врабците – есента е между нас.
Обърнат е септември вече гърбом,
защото пак за път удари час.
И вместо мене вятърът целуна
липите и дъждовния Балкан.
Три семчици от шарена кратуна
положи тихо в мократа ми длан. ...