Не те познавам мила моя,
далече си от мен
но някак близо аз те чувствам
в животът ни, различно подреден
Тя каза тихо на наша среща
“ Здравей, това съм аз! “
приятелка ме тя нарече
и млъкна, в очакване на моя отговор и глас
Душите ни говорят само
не ни е нужен преводач
усещаме се някак и безсловно
и нещо пърха във гърдите а зная,
там навън гърмят... гърмят!
Намерих и сестричка от Испания
общуваме си пак така
запях от радост родна песен,
а тя заплака и не спря
И дишам аз, задъхвам се, дъхът не стига
редя си думите на мой език
и чувам, тя си хлипа и ми казва
“ Си, Си! Върховно е и продължи!,,
Така говорим ние трите
и има нещо между нас
а на екрана се изписва
,, Обичам те! “ и Липсваш ми и„ Гуш !„
Намерих си сестрички непознати
едната е в Одеса, другата в Мадрид
а аз съм между тях най+ малка
живея си самичка във Париж
© Румяна Друмева Всички права запазени