На маса дълга до безкрая
отрупана с милион блюда
отляво горд седи героят,
отдясно - най-красивата жена.
- Станете! - сякаш Цербер излая
- влиза най-добрият между злите!
Красавицата се заля с чая,
героят изпъчи гърдите.
Но странен вятър през вратата влезе
и студ изпълни тишината.
- Седнете, моля, аз съм вече тук -
отекна глас във полумрака.
- Къде си? Покажи се! Ела при нас, седни -
примоли се красавицата плахо.
- Не мисля, че душите ви ще издържат,
да видят образа и моята плът.
Не всичко със очи се вижда.
Значимо е в погледа отвъд!
За жалост, той не ви е даден,
сами сте тръгнали по смъртен път.
Мечтите ви за Рая са измамни.
Няма живот след смъртта!
- Кажи ми ти какво аз да направя?
Желая винаги да съм красива,
да не старея и да не умра.
- Защо сме тук? - героят се изправи
и блъсна в масата юмрук.
- Седни, геройче малко, “славно”,
седни преди да запищиш!
И въздухът сякаш изстена,
зашлевен от гигантски каиш.
- Кажи ми ти, герой велик,
защо герой ти викат ми кажи?
- Защото смело царството си защитих
и всичките си врагове убих!
- Героят е убиец!
Геройството е да убиваш?!
Като ехиден мокър сняг
гласът на сатаната ги посипа.
- Ако не бях ги аз убил, те
мене щяха да убият.
Заоправдава се великият герой.
- Поздравявам те за доблестта!
Браво, че сам си призна.
Но едва ли ти проумя, че истината
ваша е една - самите вие сте смъртта!
Красавицата първо заплака,
а после силно закрещя:
- Грознико черен, не ни вменявай вина!
С нас решил си пак да измиеш
свойта гнила, безумна съдба.
И адски тътен разлюля света,
ядосан леко беше сатана.
И в миг пред нея заблестя
огледало чудато с черни крила.
Погледна се красавицата в него
и с вик изпълни нощта.
Угаснаха и няколко слънца.
- Защо крещиш? Какво видя?
Подаде ù ръка героят.
А тя в истерия изпадна.
Загърчи се, сякаш я тровят.
Гласът ехиден пак ги прикова.
- Видя душата си, горката,
в секундите преди и след смъртта! -
доволно каза сатана.
- Ела ми само! Ще те удуша! -
развика се героят злобно и
силно замахна с ръка.
Но само вятърът през пръстите му мина.
Героят е дума, а не сатана.
- Защо сме тук, какво желаеш?
- промълви мъжът изтощен.
- Забравих, човече, но вий похапнете -
каза демонът някак смутен.
-Не щем дяволската ти храна!
По-добре кажи ми сега, какво ядеш,
за да си толкова противен?
- Напротив. Изтънчен съм аз и префинен.
- Закусвам със словата на поети
и сълзи на красавици с разбити мечти.
За обед - блюдо интелектуално.
Открития на гении и мисли на творци.
Вечерям с “мозъци’ на политици,
военни, адвокати и лъжци.
И жлъчен сок накрая пия
от всички тези големци.
- Ужасно гадно ми звучи.
Съвзела се, красавицата се обади.
- Защо създаден си, кажи?
Ти сееш болка и омраза.
- Не, аз ги сея, мила моя.
Удоволствия давам и жъна души.
Попитай себе си или героя
за вашите страсти и големи мечти.
Внезапно образи се появиха,
а в тях красавицата горда там седи.
Пред нея мъж е коленичил,
любовни стихове реди.
А тя го гледа присмехулно
с отегчено и празно сърце.
И всички даже унижава -
и жени, и деца, и мъже.
Защото в съзнанието ти лежи,
че ти си по-красива от Венера.
И всеки трябва да ти угоди,
капризите ти вечно да търпи!
Дълбоко в тебе няма същност.
Само гордост, суета и лъжи.
Но аз на твоята молба ще отговоря,
безумно щастие за тебе ще отворя,
красива ще си вечно ти!
“Недей го слуша, иска да те изкуши.
Уловка в думите му се спотайва. -
прошепна някой в нейните уши -
С красиви думи всекиго омайва.”
- Какво в замяна искаш?
Любопитни са всички жени.
- Нещо дребно, за тебе излишно.
Твоите сълзи и всички мечти.
- И винаги ще бъда аз красива?!
- Красива, дива и щастлива.
Отрупана с чест и пари.
Всеки мъж за теб ще пролива
своята кръв и всичко дори!
- Всеки?! - заискряха лудешки очите
и глътка вино отпи.
- Даже мравките вънка на двора
за тебе ще водят войни!
- Противен демон, замълчи! -
провикна се гневно героят -
Не вярвай на тези лъжи,
той душата ти ще вкамени!
И в миг пред тях се появи
картина нова в бляскави лъчи.
От злато, диаманти, замък.
А там, сред хиляди жени,
героят наш на трон седи.
Владетели от цялата планета
се кланят и целуват му крака.
А той с усмивка палава и лека
девици привиква с ръка.
- Това е мръсна, долна лъжа!
Аз никога не съм живял така!
От ярост плюнки захвърчаха
от геройската смела уста.
- Разбира се, прав си сега.
Аз показах твоята мечта.
Твоята най-съкровена мечта!
Опровергай ме - и пак се изсмя.
Появи се нова картина.
Хубавицата пак запищя.
Много скелети в брони вървяха.
Кости тракащи в ръждясал метал,
а душите посечени бяха
без капчица милост, без капчица жал!
- Ето, всичките тези убил си,
за да следваш своите мечти.
Кажи ми, герою, но честно.
Кажи, че това не си ти.
Не ми се блъскай в гърдите,
че си доблестен мъж на честта.
Просто вие щастието си градите
върху нещастието и смъртта.
За да бъдат малцина щастливи -
милиони пълзят в нищета.
- Какво ми пука за тъпаци,
страхливи псета и овце?!
Животът е за смелите юнаци.
Страхлив и глупав да мре!
Но кой си ти, че да ни съдиш?
Ти ни вкарваш в тези юзди.
Удоволствия много предлагаш,
изкушаваш нашите души.
Защо сега ни съдиш?
Само това ми кажи.
- И аз не знам, навярно ми е скучно.
Каза Бог: ”Те са мои чеда.”
Били сте мили, честни, добродушни?!
Аз, обаче, не мисля така.
- Защо покани ни сега? -
отново попита жената.
- За да ви кажа истината свята.
Скоро Бог ще слезе на Земята
и ще иска отчет за делата,
които свършил съм до тази дата.
- Аз също се моля на Бога!
Всеки ден, всеки час, всеки миг!
Той е моят баща и прокоба
Аз съм неговият неизвикан вик.
© Явление Всички права запазени
Поздрави