В полунощ отново нетът
капризи проявява.
Две очи светят,
сигнал не подават.
Нощта преваля,
вън буря вилнее,
клони в стъклата пищят.
Гръм проряза тишината.
Богиня се моли тихо
и шепотът стене.
Душата и млада
съмнения раздират
и на нощната клада
урагани я разстилат.
Трилиони електричество
вилнеят над земята,
сляли в едно
пъкъл и рай.
Демонът разпалва 
жив огън... в камина,
на колене, свел поглед...
докосва богинята 
с целувка копринена.
Симфония в бяло,
алегро... виваче,
душата замряла
цигулките... плачат...
Под скалата наръфана
мокро лястовиче
с крило пречупено.
Преградите се стапят,
залага Богинята...
под ехидния поглед
на крупието - живот,
на сила в магията
и усуква нежност с любов.
Пред огъня в камината
с лице на ангел,
спи кротко демонът
и играят сенките
по коси разпилени.
Звезден миг е
под небето беззвездно.
Буен огън гори в камината,
в сърцето на демона
мъждука свещица.
Завръща се тихо, на пръсти,
душата му скитница.
Чувства таени...
яростно разтърсват
тази малка вселена.
...
 05 юни 2008 г.

Италия