4.02.2012 г., 0:36 ч.

Триптих 

  Поезия
338 0 0

На Петър Кротнев

1.
В планината ветровете се гонят,
до върха достигат много трудно.
Ние се изкачваме по склона
на живота земен - толкоз мудно.
А достигнем ли на връхна кота,
ветровете се превръщат в буря
и отнасят спуснатата котва,
за да ни прекършат като мура.

2.
Живея със единствена надежда -
щастлив да бъда на света,
но Дяволът отнякъде поглежда
и бърше моята мечта.
А безразличен, Господ наблюдава
това от поста си висок.
Не знам сега съюз с кого да правя,
със Сатаната или пък със Бог!

3.
От небосвода облачните дни
живота все по-често затъмняват:
това са ударите отстрани,
които днес съдбата ни дарява.
А ний стоим със скръстени ръце
под сипещите удари със злоба
и молим се на Бога, от сърце,
да ни приеме с благодарност в гроба.

© Колю Мариновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??