Тристан

26.11.2010 г., 11:03 ч.

Поезия » Любовна

795 0 4

Стиснал зъби, затворил очи,
старата дружба зарових.
Пепел ръсих, дано не личи
как я удавих в отрова.
Дълго мамих със свито сърце,
скрит зад фалшивите думи.
Бях предателят с мръсни ръце,
хищникът с поглед безумен.
Денем тичах по твойте следи,
вятър – в косите ти свирех.
Нощем, гол под студени звезди,
хиляди пъти умирах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тристан

Искате да прочетете повече?

Предложения