Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.
Викът "Осанна" беше заглушен.
Не счете нужно милост да попросиш.
С любов пое по пътя предрешен.
С любов погледна своите палачи.
"– Прости им, Отче, тяхната вина."
Небето бе готово да заплаче,
покривайки земята с тъмнина.
"– Защо не слезеш сам от кръста, Боже?
Нали си Царски син облечен с власт?"
Народен крясък пълен със безбожие
и днес пронизва с грубия си глас. ...