ДИС (Деа)
298 6717
21.11.2018 г., 8:51 ч.

Трохички 

  Поезия
455 2 6

Събирам трохи от любов и доверие

на бяла погача. Но вече е стара -

изсъхна. И зная си, зная си - време е -

такава била, казват, "мойта попара".

 

От сълзи размекват коравите залъци,

до вчера нахранили нечий живот.

Принцесите тръгнаха. В техните замъци

светът е различен от моя. И нов.

 

Замесват си своите бели погачи

със техни мечти.Всичко май се повтаря.

Дано след прекрасната младост, по здрача

да имат трохички поне за "попара".

 

 

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Деа!
    Принцесите тръгнаха. В техните замъци
    светът е различен от моя. И нов.
  • Благодаря ви момичета ! Меся нова "погача ".Това е писано в такъв момент,в който е имало само трохи...
  • Не се задоволявай с трохите - това е съветът ми. Харесах стихчето! Поздрави!
  • "От сълзи размекват коравите залъци,
    до вчера нахранили нечий живот." - май и аз като Хел съм за нова погача.
  • Не трябва да се задоволяваме с трохи, а да си омесим нова погача!
  • Силно и тъжно!
Предложения
: ??:??