Бездомница ревнива си, любов,
влудяваща и в мислите – мръсница...
Не ми подхвърляй в устните си зов,
уж ангел си, а съща дяволица...
Не ми се мятай жадно на врата...
Мъжът желае ли - изгубва мяра -
би стъпкал всичко за една жена,
но вкуси ли в дъха ù изневяра,
загубва чест, достойнство, трезвен ум,
пропива се със чашките от болка,
съмнява се и в себе си - наум,
и колко е нещастен само, колко...
и хвърлил в страховете си страстта,
как с чувствата си всеки миг се беси –
какво е всъщност точно любовта:
изпращане на Божи есемеси -
очакване да си неповторим,
или поне живот да те излъжат...
Ела мечтите си да сътворим,
а кучката-любов дано ни върже...
© Михаил Цветански Всички права запазени