Имало една мома. Неда казвала се тя.
Със бъбривата съседка, Дора – нашата кокетка,
всяка сутрин рано-рано, щом излюпят се из под юргана,
правят си кафе горещо, сядат и си бъбрят нещо.
Хвалила се тази Неда с ненки –хубави и бели.
А приятелката нейна, Дора, с дупето си смайва всички хора.
Аз реших пък да се цаня, да се мушна под юрганя.
Там, под топлите завивки да спечеля си усмивки.
Вчера Недка аз пресрещнах, палаво оче й метнах.
В езерото на разходка, аз поканих я със лодка.
С кошничката под ръка, аз – от другата страна,
в приключения поели, и червено винце сме си взели. ...