ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ
Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът – изпепелен и грозен,
понеже ме напускаш ти.
В мълчанието зрее буря.
Но в лабиринта на съня
към болката ми кой притуря
безкрайно чувство за вина?
Страхувах ли се да покажа
каквото се таеше в мен
и колко много си ми важен,
дори такъв – несподелен?
Обичах бръчката дълбока
и погледа – препълнен с вик.
След тебе прагът ли изохка,
или вратата се преви?
Нима се скри във миша дупка
последната искра любов?
Ти с чувствата си – неподкупни,
за липсите не си готов.
Потегляй – пътища широки.
И много хлопнати врати.
И неизследвани посоки –
в които се загубваш ти.
© Валентина Йотова Всички права запазени