Обичай ме – аз знам, че ти е трудно
и те изгаря моята вина –
животът ни е купища заблуди
и бягства от вродена самота.
Обичай ме с очите уморени
от плач, преглъщан скришно всяка нощ -
аз се разкъсвам от безброй дилеми,
а всяка хубост реже като нож.
Обичай ме – дори и да ме мразиш –
открий различна форма на любов –
бъди онази сладка евтаназия,
погубваща ме с нежния ти зов.
Най-трудните усмивки ми дарявай,
в очите женски аз убивам страх,
носи ме там, във болката отляво -
обичай ме със мъжкия ми грях.
© Михаил Цветански Всички права запазени