Трудно е да те обичам...
привикнала си в самота.
Ранявало те е обричане,
целувала те е вина...
Трудно е да те желая...
Отблъскваш ме със страхове.
С ръцете мъжки аз те вая
във нощите си – грехове...
Трудно е да ми се сбъднеш...
Не вярваш вече в любовта,
а само в женската си мъдрост,
че се обича до смъртта.
Трудно е да ти се случа
и нежността ти да цъфти.
Изгубен мъж – бездомно куче...
и скитам във душата ти.
© Михаил Цветански Всички права запазени