Да тръгнеш сам по пътя си
и да бъдеш този, който всъщност не си!
Да виждаш, ала със затворени очи.
Трудно е да бъдеш, какъвто не искаш да си.
Има я болката в гърдите, нали?
Защо ли? Защото друг си ти.
Куп сълзи в твоите очи,
защото пропиляваш живота си.
Да знаеш какво е да бягаш,
а все на място да стоиш.
Да нямаш сили да станеш,
за да продължиш.
Така е, нали?
Животът тъпче всички мечти?
Той в пламъците ги гори.
Оставя само пепел... Нали?
© Бойка Миркова Всички права запазени