valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
24.09.2017 г., 0:50 ч.

Трябва да стигна 

  Поезия
396 1 2

Животът ме лашка, но веслата са здрави.
Замах след замах, наближавам целта.
Моята лодка следа не оставя.
Конкретно се вглеждам, но само вода.

 

Жажда ме мъчи, но не алкохолна.
Запас с концентрат аз имам голям.
От жилите опнати развиват се корени,
които се лашкат насам и натам.

 

Отпивам пиячка и махам с веслата.
Нямам напредък. Аз май се въртя.
Променя се само край мен светлината
и тази проклета, жестока мъгла.

 

Къде ти тук остров? Компасът не бачка.
Колко ли още ще издържа?
Животът ме дръпна, сега пък ме лашка.
От капки солени аз пъзел редя.

 

Говоря със вятър и споря с луната.
За птици приемам всички звезди.
Животе, недей да ми чупиш веслата,
че трябва да стигна до свойте мечти.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така и трябва, да си упорит. Казват, че живота подлагал на изпитание само силните! Хубав стих, Вальо!
  • Много ми е близко това усещане, Валентин! Бъди, греби силата е в теб, в сърцето ти!
Предложения
: ??:??