Ето виж -
любовта ни е тънкия лед-
като някаква граница на
наивно обичане... и,
или нещо повече.
Трябва ли пак,
трябва ли пак да се вричам?!
А далече на запад е.
Залезът, който пали очите ми.
Всяка вечер, всяка вечер...
Трябва ли?
Колко ли пъти да
казвам, обичайки,
да изричам на глас
всеки удар сърдечен?!
Ето виж – пред теб съм –
прозирна и гола.
Безумно влюбена,
И, ...или наивно щура.
Трябва ли?! Колко пъти да
изричам на глас
всеки удар сърдечен?!
Трябва ли?!
Всяка мечта да
превръщам във спомен?
п.п. По мой стих - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=191037
© Нели Всички права запазени