Трябва ли и аз да се променям?
Не!
Не искам да го правя.
Трябва ли от чувства мили
всякакви да се избавя?
Не!
Не искам да го правя.
Трябва ли и всичките си трепети
любовни да забравя?
Не!
А дори да трябва,
няма да го правя.
За да оцелея,
трябва ли да стана егоист?
Да смачкам и изгоря
и последния за теб написан лист?
Да сложа и маската,
която носят всички жени
и ей така да забравя,
че отвътре силно ме боли?
И фразите заучени да казвам,
да угаждам на всички?
С измислици,
с тъпи мечти?
С фалшиви и грозни лъжи?
И какво ще стане,
когато всички се превърнем
в егоистични и мрачни души?
Двуличници и лицемери,
кой колко пари има всеки ще мери.
Че така светът от злоба ще се пръсне,
а на такива като мен от това ще им втръсне.
Майната му на всичко,
ще си кажат и какво?
Ще се затворят в света си,
изграден уж само от добро?
Или може би ще се променят
и на останалите ще угодят?
2007
© Радена Всички права запазени
Поздрав за чудесното стихотворение!