Неуютно и пусто е днес във душата ми, плачеща, не от болка и не от тъга по отминали дни. Някой грубо я сви като лист от случайна тетрадка и запрати я в някакъв кош от безсрамни лъжи. Трудно нося на този коктейл от предрЕшени истини, не е първият, знам, и, едва ли последен ще е. Лъкатуши страхът ми без цел между многото листове като гробище мрачно на стар и забравен вещер. И потъвам в дълбоката паст, сякаш жива погребана, а от нея ме лъха на хлад и смразяващ покой. Как да спра този рукнал поток от настръхнали ереси? Ще ми трябват най мощни крила - да се върна пак аз.
Признавам си, не съм добра в ритъма, едва ли ще мога да го подобря. Засега съм го оставила така. Някой ден, ако го погледна с други очи, може и да го редактирам. Благодаря ти, Мария!
Ще ти трябват криле, Дими и сигурна съм, ще ги имаш, ще намериш сили у себе си да преодолееш смразяващото чувство, да си бъдеш пак ти... Поздрав! Хубав стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.