Тръгна си...
А тук е празно.
Остави ме така сама.
Стоя и взирам се във пустотата
Потънала във мисълта.
И няма, няма да забравя
Мига, във който те видях,
И сякаш мъничко ти поостана..
И на прага те изпратих пак.
Боли ме. Кой ли би очаквал?
Но беше приказка една..
Започваше щом падне мрака ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация