Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна!
Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.
... а ти си тръгна!
Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация